Понякога в съня си аз пътувам
към света далечен на мечтите
и все едно съм там, а не сънувам -
там няма друг, който да попитам.
А времето изглежда някак спряло :
обгръща ме с бялата си дрипа,
покрива ме със свойто наметало,
като капка дъжд по мен се стича.
Понякога в съня си аз пътувам
толкова далеч, че те забравям,
дори тогава теб не те сънувам -
а болката... там хич не я познавам!