автор: missana

Погалих цветето на мимолетна свежест,
докосвайки го с поглед полужив.
Загнездил се в частица вечност,
замръкна залезът сред чуждите очи...

Светът се сви в самотна черна точка -
идеята за призрачната Нощ...
Една огромна черна котка
притихна на кълбо, приспала мощ.

С оранжев ирис втренчи се Луната -
фотонен сноп от глухия безкрай.
Открадна от сърцето Тайната
ревниво пазена за слънчевия Рай...