автор: dumite

Вървяха по един мост...един много обикновен въжен мост... Защо, защо ли..
Един старец, много стар старец, който говореше с всички, защото го болеше, когато говореше със себе си, им беше казал, че оттатък моста дивите ягоди се усмихват.
Духаше вятър, много силен вятър. И мостът със силен смях го следваше. Старецът не им беше казал, че Мостът и Вятърът обичат да танцуват, смеейки се..
Внезапно, уплашена, много уплашена Тя се спря. "Наистина ли трябва да продължим". Той погледна в очите й и викайки, за надвие Вятъра и Моста и Страха, викайки, тихо много, тихо попита: " Знаеш ли кое им е хубавото на ягодите". Тя, чу думите, нейните или на вятъра, или на моста, или на стареца: "Аромата и усещането, че са специално за теб, когато се наведеш да ги откъснеш".
Продължиха по моста. Там някъде ги чакаха ягодите...