автор: glishev

Или по-скоро трябва да се запитаме дали приказките, стари митове, са чак толкова езически.
Баба казваше, че в много нехристиянски текстове пише същото, което мога да прочета и в Новия завет, та да не си губя времето с недомислени продължения на старата еврейска история. Което е вярно вътре, продължаваше тя, го има и другаде, а което е невярно - не те интересува.
Оказа се, че нещата наистина стоят така, както ме учеше старата. Или почти. Между нашата вяра и чуждите има толкова общи неща! Само че с годините започна да ми се струва, щото само най-просветените иноверци са се добирали до бледи сенки на нашето учение, а различията са единствено във вреда на иноверците. Осъзнаването на този прост факт ме кара и досега да се радвам като смахнат.
Ето и още един чудесен повод за радост. Религията учи, че в последните времена ще настъпи страшното царство на Врага, сетне войната между небесното и адското воинство, а накрая - справедлив съд и равносметка за всекиго и всички. Не знам колко от моите хора, вярващите, са се замисляли над тази обещана последователност от събития. Каквото и да стане с всички нас, колкото и да бъдат съблазнени от лъжи, който и да падне на последната права преди финала - небесният град ще слезе на земята или по-скоро земята ще се издигне над облаците (образно казано. Бог няма нужда от театрални ефекти). В големия конфликт за света и душите ни победител няма да е Измамникът. Отсега можем да сме спокойни за изхода, защото за разлика от старите скандинавци нас не ни чака Залезът на боговете, а Изгрев, последван от вечно Пладне. И ето я и голямата ми тревога, голямата ми надежда и голямата ми молитва. Предполагам, че победата над Врага ще бъде пълна и безусловна. Не значи ли това, че всички, които справедливостта би трябвало да осъди на вечна самота, страх и смърт, милостта ще оправдае? Нищо по-приказно, величествено и... убедително не мога да си представя от един вечен Йерусалим, в който през една врата влизат заслужилите (доколкото такива има - всички сме малко или повече грешни), а през другата - изненаданите помилвани (дали това няма да сме всичките милиарди с недотам чисти души?). Защото, за да бъде триумфът на истината пълен, никой не трябва да споделя самотата и отчаянието на Клеветника. Може би затова и свети Павел е питал: "Где ти е, Смърте, жилото?"
Леле, колко метафизика! Някой би могъл да си помисли, че пробутвам сектантски щуротии, ереси, друг - че не съм напълно с всичкия си. Нито едното, нито другото. Само публикувам размислите и надеждите си за най-важното, което може да тревожи един гузен и религиозен човек.
Позагубих от приказното. Добре, да помислим за нещо по-просто, забавно и приказно. Какво да кажем за великаните? Как се отнасят те към Писанието и Преданието? Докато четях първите части на "Беоулф", научих, че според северната християнска традиция великаните, Божи и човешки врагове, са наказаните потомци на Каин. Добре, но северната традиция не е авторитетна по верски въпроси. Хората може да са си измисляли каквото им хрумне, колкото да попримирят старите си любими истории с учението на новите свещеници. Само че в "Битие" открих по въпроса нещо, което отново ме успокои. Там пишеше, че родът на исполините произхожда от близостта между "синовете Божии" и човешки дъщери. Какви са "синовете" не се наемам да обяснявам, но не съветвам никого да измисля цяла сюрия братя на Христос, защото не е здравословно. Какво пречи поне дъщерите да са от рода на Каин?