автор: Ekna

Понякога е просто като пърхане на пеперуда.
Тя не може да говори. Но казва всичко.
С красивите си окраски и малките си мъхести крачета.
С броя на размахване на крилете си в секунда.
Лети, лети, лети….

Понякога е рев на тигър.
Мощен. Страшен. Като окървавените му челюсти.
Звукът се лута, рикошира,
вибрира, плаши.

Понякога е като, което и да е, ранено животно.
Тъжно е очакването. Болезнено. И зимно.
Зов към нищото. Или към нещото.
Като безпътно ехо.

Понякога, много рядко, е разтърсваща тишина.
Всички, невъзлюбени никога звуци,
дори и пърхащата пеперуда,
се разбягват с писък,
подгонени от мъдрото беззвучие.

Няма да довърша това. Както не довършвам всичко.
Така винаги ще има какво да продължа.