Живея и си нося с мъка кръста
Участник съм във губеща игра.
Животът ми изнизва се на пръсти
край мен и аз не мога да го спра.
И питам се, добре, какво да сторя-
тъй слаб съм във човешката си плът.
Съдбата ми решена е отгоре.
Аз следвам само земния си път.
Ям, моля се, с приятели говоря,
опитвам се по мъничко да спя.
С несгоди и със болки все се боря,
но често победен съм и търпя.
Защото знам, залогът е огромен
и изтече ли земният ми срок
аз тук ще се превърна само в спомен
а там, отвъд, ще срещна своя Бог.