автор: idan

Четка...
палитра бяла.
Аромат... и болка
сладка!
Кой болката
не е усещал...
от сладоста й
кой не е отпивал?

След вечер
красива... запъхтяна,
дремката...
от очите гони.

Още клепки
не притворил,
събужда те,
не свършила ноща.

Най-пленителна е
още в зори,
разбяга се студът,
стопи ледът.

Тя е тук!
Не! Не болката...
и в утрото, и в ноща
приятелю, това е...

ЛЮБОВТА!