Приятелю, кой духна твоята свещица
и мечтите ти невинни разпиля?
Дали смъртта в прокобно - мрачна плащеница,
в нощта злочеста, за тебе е дошла?
Тя не знаеше, че на теб ти се живее,
и че почиташ най-истинският Бог,
но нейната злина направи да светлее -
душата ти във този свят, така жесток!
И сутрин слънцето, тъй мрачно ще изгрява,
птичките ще чуруликат, чак до мрак
и само спомена - самотен, ще ни сгрява,
със огъня на първия без тебе сняг!
И няма вече твоите усмивки мили
с обичта си да превземат светове,
а само болка, мъка и отвъдни сили -
ще ни правят път към стари ледове.
Приятелю, довиждане! До нова среща,
в която животът ни ще бъде нов...
Но до тогава от душата ти гореща -
остава само жалост и... любов!