автор: Lorena

Валят щурци със падащия здрач,
цигулките им стенат в тишината,
помъкнали света на малките крила,
търкулват времето като монета.
Светулките със запалени фенери
подмамват мрака в ниското,
една сълза на птица се търкулна
по стъблото на кокичето.
Ребрата на съня са счупени от болката,
а вечерта е сънена и болна,
приспивам мравките с мърморенето си,
пчелите са залепнали в меда на кошера.
И всичко потъмнява от тъга,
и угарта е мрачна и студена,
и само влюбените човки на врабчетата
протракват сънени във мрака.
Да скрия сянката на тръгващия ден,
да свия най-топлото гнездо за кукувица,
сега съм само топлата сълза на залеза,
потопен в очите ти.