автор: veronikas

Където и да съм – ще ме намери
и няма да поиска да се връщам.
Ще седне и ще помълчим. Безвремие,
в което ще си кажем всичко.

Ще диша с моя дъх от устните.
Достатъчно е. Повече не искам.
Тогава знам, че той си мисли същото
и капе мисълта ни върху листа.

Точката, където свършва погледът
като магнит привлича неговия.
И вече няма връщане. Желание,
което пари до върха на пръстите.

Поисках да му кажа нещо важно,
което се страхуваше да бъде.
Прошепна: „Знам. Обичам в тебе всичко...”
И сложи многоточие след края...