автор: jitanosten

Баба Блага посрещна внучките на Великден, гости ги с прясно опечен козунак и топло мляко от козата, чукнаха се с червени яйца за здраве, и започнаха да си говорят за едно – друго.

- Бабо Блажке! – започна голямата внучка – Нужен ми е айфон, защото от приятелките ми само аз останах без такава джаджа!
- Добре, моето момиче! – кротко отвърна баба Блага и развърза кърпата, където криеше спестените си парици.
- Колко искаш?
- Амииии….., поне хиляда лева трябват!
- Божкеееее! – възкликна старицата – Ам,чи кво й туй нящо, толкоз скъпо?!
- Нещо като компютър и телефон, едновременно. – обясни внучката.
- Ам,чи с мойта пенцийка от сто и седемдесет лева, не съм спестила толкоз, моето момиче! Заделила съм по сто лева за двете, ей ви ги на! – подаде на внучките по една чисто нова зелена банкнота бабата. Момичетата грабнаха парите, а по-малката се нацупи:
- Аз исках да си купя едни испански ботушки, ама сега …. ще ги купя на кукуво лято!
Бабата пак развърза възела и извади останалите две самотни десетолевки, скътани за зор – заман. Даде ги на момичетата и запита, как върви училището.
- Даскалото изобщо не е фешън! Скучна работа! – отвърна по-голямата, но понеже бабата нищо не разбра, малката уточни:
- Сега училището не е актуално! Информация за всичко има навсякъде. Защо да учим, щом само с едно кликване в компютъра, научаваме каквото искаме.
- Ам,чи, щом казвате! – поклати глава баба Блага – Гаче компитър ва й правил, ами, ако няма компитър или спре тока, как ще се оправите?
- В града тока не спира, бабо! Само при тебе, на село се случват такива неща.
- И други неща се случват туканкана! – посочи към отрупаната маса бабата – Печено пиленце се случва, вкусно сиренце, истински домати и краставички се случват на село! И са вкусни, а не като тия, дето ги купувате в града, нали?
- О, да! – Много яко се хапва на село, бабке! – съгласиха се момичетата.
- Яко, ами! Яко се трудим, затова ги има тия вкусотии! Ха, сега да хванете по една мотика, че да идем в градината и яко да очистим бурените!
Внучките скочиха като опарени и започнаха да се приготвят за тръгване:
- Бързаме, бабо! Аз съм на Хип – хоп тренировки!
- А аз съм на фитнес и после ще си правя педикюр!
Баба Блага започна да им слага храна, в голяма торба от „Карфур”, която внучките предвидливо бяха донесли. Тя тихо се възмущаваше под нос:
- Ам,чи тъй то! Едно време ние кво знаехме? Нищо! Само на нивата с мотиката! А сега Хоп – троп, педя кур научили! То ако таквиз простотии учат в училище, по-добре да седят при мене, на село!
Момичетата си тръгнаха доволни, отнасяйки благодатните дарове на селото, а бабата, разочарована от съвременната образователна система, се тюхка и мърмори чак до вечерта.
Красимир Бачков