автор: jantreya

Морето не получих по наследство.
Животът ми го даде за подарък,
след сухоземно и планинско детство,
останало на романтична гара.
Морето е солената ми същност.
В кръвта ми е, в потта и във сълзите.
Животът ми край него е завръщане
след трудно и объркано отлитане.
Сега не мога и да си представя,
че сутрин ще изляза на балкона
и няма слънцето да отразява
очите си в лазурната му броня.
Дори не го възпявам. Просто пишa
поезия с дъха на водорасли.
То в мен битува и чрез него дишам.
Живея го.
             С морето съм се срастнала.