автор: galina

Сигурно е от вятъра,
разпиляват се мислите,
като облаци пролетни,
тъмни, ала пречистващи .

Сигурно е от слънцето,
избеляват сълзите
и превръщат се в бисери.
Чувам пак глас на птица...

Сигурно съм забравила
нейде нещо несбъднато,
затова днес отново
преродена осъмвам.