автор: GINKO_PRIM

Тази нощ ми е първата.
Винаги.
Както преди.
Всеки път е така.
Всеки път – за последно обичам.
Преминавам през теб като вик и оставям следи.
Ставам бяла река
и без думи в любов те заричам.
Не съм вещица.
Няма съм.
Нямам си черна магия.
Подлудява ме само искра от пожара в кръвта ти.
Паля свещите.
Галя така - със очи.
И те пия.
Ненаситно и бавно.
И огнено тлея в ума ти.
После пада мъгла.
После всичко се слива в отмала
и отнякъде тръгва най-бавната смърт.
Като песен.
Може би е това!?
Може би е любов, натежала
от очакване и наляла със изгреви твоята есен…

Погали ме сега!
Премалявам. Пред тебе се свличам.

Всеки път е така.
Всеки път – за последно обичам.

13.11.2009