автор: RachelLevi

Защо ли този свят е подреден,
а ние сме разхвърляни до Бога?
Не си пчелата в слънчевия ден,
нито брезата, нито еднорога...

Кънтят тъй тежки стъпки по земята
и носи студ и хаос, и мъгла
един на самота обричан, конник,
пронизван пак от страх и тишина...

И само песента му отстоява
мига на подреденост-светлина,
която той погубва всяка зима,
додето плаче бялата бреза....

Рашел Леви