В дланта ми, с трохи от живота,
отново препъвам се сам.
Сред проза вървя с неохота-
без болка, без порив и плам.
Оплитам се в истини разни-
рисувам безумния свят:
как лъжат ни с мъдрости празни
и цветни интриги редят.
А проста е нашата сцена-
в домът ни се шири крадец.
Но ти ръкопляскаш пленена,
а аз си оставам слепец…
Ив. Миланов