 |  Нереални са някак утрата ми,
мое отсъствие...
Вече седем лета те разплитам
и търся Зората.
По стените на вярата
твоите праведни пръсти
отброяват с резки потъмнелия стон на душата ми;
зачертават дихания,
погледи,
думи и краски
притъпили сърцето до белег
от огнена диря.
Вече седем лета,
обич моя,
жадувана,
ласкава..
тази споменна свян
не намира покой. Не отмира.
Как нататък - не знам.
Не познават очите ми мрака.
И без полъха фин на крилете ти светли
не мога
нито слънчова орис в деня си смутен да дочакам,
нито блага утеха
от топлата обич на Бога.
Само пусто,
разспръснало седем живота мъниста
под нозете на бели дервиши
молитвено зрее.
И дълбае навътре
онази болезнена, чистост -
тишина,
из която частичка от тебе
се рее.
Публикувано от aurora на 17.04.2014 @ 11:30:52
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 13
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Вигвам от спомени" | Вход | 13 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вигвам от спомени
от dbutanski на 26.04.2014 @ 12:44:45
(Профил | Изпрати бележка) | То, май, вече и спомените бледи са остали...
Хубаво стихотворение! |
]
Re: Вигвам от спомени
от kristi на 18.04.2014 @ 10:49:09
(Профил | Изпрати бележка) | !!!
Обсебващ, милващ, докосващ текст; жадуване и отдаване на чувство, което не е само спомен.
Светли празници и обичи, Меги! |
]
Re: Вигвам от спомени
от Boryana на 18.04.2014 @ 09:40:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Меги, вълшебно е това стихо. Друго не мога да кажа. |
]
Re: Вигвам от спомени
от libra на 17.04.2014 @ 22:00:56
(Профил | Изпрати бележка) | казват, че нататък обикновено е още три четири лета и ако всичко е наред се срещал човек..със зората :)
поздрав за стихотворението :) |
Re: Вигвам от спомени
от secret_rose на 17.04.2014 @ 22:34:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | В едно поверие, за което разказвам в разказ (ще го пусна сега) се казва, че на всеки четири лета, от там насетне... :)
Разбира се, това са легенди. А разказът е измислен. |
]
Re: Вигвам от спомени
от Iszaard на 17.04.2014 @ 20:31:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Зная, че много харесваш Руми, а той казва приблизително следното: Аллах казва, ако обичаш някого повече от мен, ще ти го отнема. Ще те науча, възпитам без него да живееш... Бог му го отнема, за да се научи да обича само Него - Безликия. Този урок е много труден, но пък се дава само на онези, които могат да го понесат. Поздрав! |
]
Re: Вигвам от спомени
от ANG на 17.04.2014 @ 16:15:44
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | Искате ли да започнем живота отзад напред ?
Безспорно най-неприятната част на живота е краят му.
Не мислите ли, че започването на живота от обратната му страна би било много по хубаво...
Събуждаш се в един дървен ковгчег.
Всички близки , познати любими хора са около теб.
Всички толкова много те обичат..
Изправяш се от ковчега, мъдър си зрял , препатил.
Знаещ и можещ … децата ти са около тебе.
Внуците и те – като аптекарски шишета подредени.
Всички те тачат и ти се възхищават.
Веднага с раждането pocvaш да получаваш пенсия.
Ех – верно не е кой знае какво – но ти стига.
Имаш си дом , кола , устроен живот.
До шейсетте ти години всичко е гарантирано.
С всеки изминат ден се чувстваш по силен и по здрав.
Работоспособен си.
Още в първия ти работен ден ръководството на фирмата ти подарява почента грамота и скъп часовник .
започваш работа направо като началник .
Опитен и сръчен си. Всеки иска по нещо да научи от тебе.
Започваш да отслабваш.
Бирения корем намаля.
Тялото ти става атлетично, добива хубава форма.
Увеличават се хормоналните ти действия.
На върха на знанието и моженето си.
Животът е пракрасен.
В един слънчев ден работодателя ти кавза че е време да ставаш студент.
Тогава се появява и баща ти.
С всяка година уроците ти стават по лесни.Барове , дискотеки, гаджета. Първа целувка , първа лювов... Кеф ...…
Майка и татко идват да те прибират в къщи. Ти си на задната седалка.
Животът е красив, животът е прекрасен .Тате носи , мама меси.
Първи учебен ден.
После детската градина.
Единственното ти задължение е да си подреждаш играчките.
С вески ден ставаш по малък и по сладък.
Хранят те с лъжичка.
После мама решава да те кърми- още по добре , храната ти е винаги прясна и единственния труд който полагаш е да си отвориш устата.
Както си живуркаш и хооп – озоваваш се в топла , влажна и тъмна среда.
Вече дори и устата си не отваряш за ядене.
Храниш се посредством пъпна връв.
Топличко е ,тихо, уютно.
Ставаш малък … и по малък.
Ставаш зародиш , после клетка, яйцеклетка , сперматозоид...
И…
в един прекрасен ден умираш съпроводен от великолепен оргазъм…
|
]
]
]
Re: Вигвам от спомени
от nironi (nironi@mail.bg) на 17.04.2014 @ 15:05:41
(Профил | Изпрати бележка) | | чистост - тръгнах да пиша редове коментар, после го погледах пак... мълчи се тук. |
]
Re: Вигвам от спомени
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 17.04.2014 @ 14:00:47
(Профил | Изпрати бележка) | Такова великолепие на чувственост и творческо предихание има в тоята поезия, Меги!
"...отброяват с резки потъмнелия стон на душата ми"!!!!!!!!!!!!!!
или
"притъпили сърцето до белег"!!!!!!!!!!!
както и: " онази болезнена чистост"!!!!!!!!!!
Запечатват се в душата ми тези твои словесни филигранни изрази и ме обездумяват!
Аплодирам те горещо, мила! |
]
Re: Вигвам от спомени
от missana на 17.04.2014 @ 13:51:32
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво стихотворение с приказно /на места/ звучене.
Поздравление!
Заседна ми в паметта:
"Само пусто,
разспръснало седем живота мъниста
под нозете на бели дервиши
молитвено зрее.
И дълбае навътре
онази болезнена, чистост -
тишина,
из която частичка от тебе
се рее."
До нови срещи на поетичния небосклон!: Мисана |
Re: Вигвам от спомени
от secret_rose на 17.04.2014 @ 15:55:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Там, преди "чистост" уж махнах запетайката, но... :))
В този отрязък са намерили място отношението ми и срутването на двете величави крайности - християнство и ислям; по - точно езотеричните им пелерини, с които понякога съм се увивала: богомилство и суфизъм.
Благодаря за прочита.. |
]
Re: Вигвам от спомени
от Meiia на 17.04.2014 @ 13:05:10
(Профил | Изпрати бележка) | И без това, неизбродно е щастието...
Остави го да се рее. То никога няма да е получено, никога няма да е достатъчно, но винаги ще е всичко. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 784
ХуЛитери: 2
Всичко: 786
Онлайн сега:
