автор: jel

Веднъж на звездната ливада-
както в басните се пада,
разперил херувим крилата
взе да съди Сатаната.
-Ах,слушай,братко мой,Сатанаил?
Ти нявга също ангелче си бил.
Защо пред хората ,с делата,
очерняш името си и душата?
Защо не станеш като мене чист,
прозирен,светъл и лъчист?
Кажи ми ти-покорно моля-
защо човека мамиш с алкохола?
И караш го да лази в тази клетка-
като бозайник хищник зад решетка.
Тогава Дяволът продума:
-Съгласен съм със всяка дума,
но ще ти кажа,мили братко,
дведуми само,аз накратко.
Със злото за да се стражаваш
трябва ти да го познаваш!
Пийни със мене чаша,две,
за мое здраве -хайде ,де!
Наливал Дяволът от пълната бутилка
и херувимът взел да се кандилка.
Започнал той да лази-странна гледка-
като бозайник хищник зад решетка.
-Почакай,тука има грешка!
Му рекъл Дяволът с насмешка.
Къде е образа ти чист,прозирен,
светъл и лъчист?
Та туй е нашата поука:
С Дявола е лош дослука.

Дослук -турска дума -приятелство.