автор: Rodenavlotos

Нямам думи за любовта.
Тя е пръв и последен дъх,
пъпна връв с вечността,
дар получен от влъхвите.

Тя е вътре в душите ни
от мига на изплакване.
Онзи бряг утешителен,
притаен във очакване

някой в теб да доплува,
да намери убежище.
Ти вика му да чуваш
и изтръпваш от нежност.

И изтръпваш от щастие,
преди още да знаеш,
кой е той, който властва
и запраща във Рая.

Ако спреш да танцуваш
на сърцето си валсът,
с този свят се сбогуваш -
значи вече умрял си.