автор: margun

В косите ми остана аромата на дъжд,
на тъга и копнеж… на нощно желание.
Неразрошена нежност от ръката на мъж
и покрити с очакване женски мечтания.

Необятно разливаща, топла мъгла
в очите ми зрее и ражда дихание.
До прозореца тръпна и те чакам. Сама.
Аз съм пролет и звън, споделено мълчание.