Понесена от тъмните криле на вечерта.
Унесена от тишината й - заспивам.
А ти идваш отново в съня
и пак в прегръдките ти спирам.
Събуждам се - докосната от утринта
и виждам само слънчеви лъчи.
Прошепвам: Любими, ела!
И сънят в реалност превърни!