автор: shtura_maimunka

Над мен небето е увиснало,
като олово над главата ми.
От всичко вече ми е писнало -
от дертове и неприятели.
Ще хвана пътя към морето
със плажа тих и със вълните.
Ще седна кротко там, където
прекарвахме със тебе дните
на детството кристално чисто,
без ядове и без проблеми,
с души, като водата бистри,
с мечти, като море големи.
Ще седна и ще те почакам,
дори да си накрай света.
А гларусите, да си гракат -
приятел чака се така…