Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 745
ХуЛитери: 3
Всичко: 748

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКартина
раздел: Поезия
автор: Rodenavlotos

Най-лесно се рисува мрак. Но и тогава
ще се прокрадне лъч, ще освети платното
и... тъмнината се предава.
Не винаги е в черен цвят петното,

избило по лицето на картината
внезапно, като нежелана бенка.
Не можеш с четката да скриеш минало,
да го затрупаш в ъгъла, при сенките,

да се залъгваш, че си го погребал
и да се молиш то да не избие.
Не само болката натрупана във тебе -
и светлината няма как да скриеш.


Публикувано от hixxtam на 12.04.2014 @ 11:59:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Rodenavlotos

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 15:47:18 часа

добави твой текст
"Картина" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Картина
от Dimi на 12.04.2014 @ 21:54:57
(Профил | Изпрати бележка)
Може би и страхът се рисува лесно, и болката, и самотата, и още много подобни неща. А радостта, любовта и щастието навярно най-трудно се рисуват. Затова и дъгата има 7 основни цвята - всяко чувство можеш да нарисуваш. Черният обаче е предизвикателство, в природата няма чист такъв цвят.
Поздравления за хубавия стих, Светле!


Re: Картина
от mariniki на 13.04.2014 @ 00:39:28
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
важни са нюансите, мила Светле.. не всичко на този свят
е в черно - бяло... поздравленния за това поетично прозрение
и красиво стихотворение, от сърце.. светли дни
за теб..


Re: Картина
от IGeorgieva на 12.04.2014 @ 19:18:42
(Профил | Изпрати бележка)
Да, човек трябва да се научи да живее с миналото си и да бъде в мир със себе си. Поздрави за стиха! :)


Re: Картина
от ami на 12.04.2014 @ 19:14:53
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
нищо скрито не остава :)


Re: Картина
от missana на 12.04.2014 @ 18:22:20
(Профил | Изпрати бележка)
Както казваше един мой приятел и отличен поет: "И в най-черното небе има звезди"! Светлината си проправя път през мрака, както водата през сушата. И светлинката, с която ще ни запомнят е нашият белег, по който ще ни разпознаят след страшната еднаквост на нещата. Белегът, по който Одисей е бил разпознат единствено от старата слугиня /кучето му го е разпознало по вътрешен белег и веднага след това е издъхнало от старост/ след завръщането си в Итака.

Миналото винаги избива, като светлината, като петно върху лицето на една картина, утвърждава авторката и нямам причина да не й вярвам.

Предизвика верижна реакция от мисли в главата ми, приятелко. Поздравление за стиха ти!: Мисана


Re: Картина
от Hulia на 12.04.2014 @ 17:43:07
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Хубаво е стихото ти, Светле, всъщност когато човек не скрива от себе си болките си, страховете си и т.н., те се трансформират, светлината нараства...