автор: rumpel

Музата ми литна през комина,
заедно със Коледния дух.
Следваше ме цялата година,
но превърна се от прах на пух.

Музо моя, с курвенски характер,
ако пак до мен се приближиш,
ще те блъсна в някой лунен кратер,
безтегловна... Пък и току-виж

взема, че отново ти залипсвам
и тогава ще ме молиш ти
качествата твои да описвам
в проза дълга или в нежен стих.

Музо моя, с нрав така промèнлив,
някъде тъгуваш пак сама.
Трябва да се върнеш, че при мене
неуютно празен е дома.

Има място - винаги и само
истински запазено за теб.
И дори когато с леден пламък
вятърът зализва ни свиреп,

пак ще те обичам, моя Музо,
въпреки, че си такава - зла!
Разцелувам те по двете бузи
и очаквам те с: "Добре дошла!"