Обичам да те наблюдавам, когато се храниш. Този момент събира в едно цялото ми време, отделено за приготвянето на ястията. Застива в една лъжица
леща покрита с бульон. Устните ти се притварят за поредната глътка. Жадно поизсърбваш сока и почти галещо вкарваш метала в устата си. Капчицата събрана от долната страна на лъжицата се спуска по устната ти и чертае червена, мазна ивица по острата ти брадичка. Извива се покрай всеки косъм от наболата ти стържеща брада. Погледа ти е изпълнен със задоволство, отразено в усмивката ти, подканяща ме да опитам от удоволствието на малките кафяви зрънца в моята лъжица. Неволно осмуквам бульона на всяко едно от тях, докато в устата ми останат само те събрани на езика ми. Очите ти нахално следят всяко движение. Почти изгарят лицето ми. Това ме дразни. Изпращам ти дъжд от лещени зърна с притворени устни. Докато ме гледаш смеейки се, докоснах с пръстите на краката си твоите. Бавно ги плъзнах по мускула на горе, в крачола и пристиснах с пръсти капачката на коляното ти. После отново нагоре бавно и ласкаво. Толкова малко ми остава да стигна до мястото, където си бях наумила. Изправи се, издърпвайки стола далеч от масата. Кракът ми увисна във въздуха и падна. Потъвам в очите ти, изправен до мен. Въздуха е наситен с желания. Палиш ме неудържимо. Краката ми са натежали, а езика ми прониква в устата ти. Пъргав, все попиващ и търсещ. Натежал от влага и топлина. С всеки рецептор усещам извивките по небцето и грапавия ти език. Извивам го като змия около твоя и ги придърпвам в моята уста, бавно докато усетя Галеща пълнота и влажна наситеност. Ръцете ти са силни. Момента в който ме повдигаш, усещам как се втвърдяват мускулите ти. Потръпвам и обвивам с крака таза ти, излят като в калъп от моята нежност. Твърдата маса на която ме постави, възвърна тежестта на тялото ми, премаляло и олекнало в обятията ти. Ръцете ти потъват в тънкия плат на пенюара откъм гърба ми. Разкъсваш го и топлите ти длани се спускат и сътворяват отново гръбнака ми. Изпъвам тялото си, а ти издърпваш плата. Изкарваш първо едната ми ръка, после другата и откриваш настръхналите ми гърди. Времето губи значение, въпреки, че стрелките на часовника не спират да отброяват своето досадно так-так, так- так. Разтварям се в ритъма им. После го забавям до момента в който губи смисъл защото изостава. Гореща вълна тръгва от слабините ми, проправя си път някъде из вътрешностите ми и се отправя към теб с вик търсещ твоето стенание. Така слети в мелодия те се разнасят далеч от нас. До момента в който се заслушвам в сърцето ти, следващо нов ритъм с познати движения. С нежност събаряш трохите полепнали по дупето ми и ме покриваш с разкъсания пенюар, като вкарваш първо едната ръка, после другата, а копчетата притискат гръбнака ми. Разсейваш се от това, че е на обратно и цепката която си измайсторил не успява да покрие гърдите ми. Това няма значение, топло и приятно е да гледам как ме милват очите ти. А парчетата от торта " Гараж" се изпотяват в чинията усетили топлината след хладния дъх на хладилника.