Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 385
ХуЛитери: 0
Всичко: 385

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНакрая
раздел: Поезия
автор: Rodenavlotos

Полека вървях, на лъжата-живот не повярвала
и пазех последните капки любов за причастие.
Със сляпа камила вода през пустиня прекарвах
и твърдо не вярвах в миражи, наречени щастие.

Избягвах зелени оазиси с пищна растителност.
Там лесно заспиваш и още по-лесно се будиш.
Там губиш представа за време и бдителност.
Преситил очите, преставаш да виждаш и чудото.

Вървях без посока, далеч от пътеки утъпкани.
Затъвах до шия в подвижния пясък дълбоко.
А нощем, преминал през мен като дяволска тръпка,
превръщаше в суха стафида душата сирокото.

Така преминавах, спасена от празни илюзии.
Спасена от чувства, отдавна очите разплаквали.
Но бирникът-време обратния край дотътрузи
и седнах, със поглед обърнат нагоре да чакам.

И ето, видях я луната – пустинна лисица,
самотна и рижа, прекрасна, на огън подобна.
Една, разпиляваща мрака, блестяща зеница –
тя влезе направо във мене и седна удобно.

А аз се усетих съдинка до ръбче запълнена.
Сами подредиха се вътре душевните пластове.
И в нея, досущ като в малка планета покълна
едно неочаквано цвете, наречено щастие.


Публикувано от viatarna на 10.04.2014 @ 20:55:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Rodenavlotos

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Концерт за врана и цугтромбон
автор: LeoBedrosian
129 четения | оценка няма

показвания 8540
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Накрая" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Накрая
от Hulia на 10.04.2014 @ 22:14:29
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Много харесах, Светле, поздрав за теб:
* * *
http://www.youtube.com/watch?v=HGXPc5DmO60


Re: Накрая
от Rodenavlotos на 10.04.2014 @ 22:36:14
(Профил | Изпрати бележка)
А казват, че човек не можел да лети. Ето че полетях, като този кондор :))) Невероятно усещане. Благодаря ти, мила Ули!

]


Re: Накрая
от yoro на 10.04.2014 @ 22:03:42
(Профил | Изпрати бележка)
Красиво пътуване през дебрите на живота и на душата. Осъществено от личност като теб, търсеща свой собствен път и отстояваща себе си, независимо от последствията. Което накрая е най-значимо, защото е белег за характер и силна индивидуалност, а даровете са особено сладки, защото са достигнати по трудния начин.
Поздравления за чудесния стих, Светла!


Re: Накрая
от Rodenavlotos на 10.04.2014 @ 22:12:58
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, приятелю, за този страхотен коментар. Дори не знаеш колко е вярно всичко. А най-вярно е последното. Че всичко, което съм постигнала, е станало не "благодарение на", а "въпреки". Невероятно прозорлив си и съм впечатлена от тази мъдрост. Поздрави и прегръдки!

]


Re: Накрая
от Dimi на 10.04.2014 @ 21:35:10
(Профил | Изпрати бележка)
Накрая остава хубавата поезия. Твоята е достойна за края.
Силна си!


Re: Накрая
от Rodenavlotos на 10.04.2014 @ 22:16:28
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, мила Дими. Тъжно ще е нищо да не остане след нас. А стиховете- те, веднъж напуснали ни, заживяват своят живот. Тръгват по собствен път. Ние вече не сме им господари. Какво да им кажа друго, освен "на добър час" :)))

]


Re: Накрая
от apostola на 11.04.2014 @ 10:52:29
(Профил | Изпрати бележка)
Независимо от всичко, когато ти е писано, щастието идва НАКРАЯ!
Дълбоко прочувствено стихо, Светле! Харесах!!!!
Оценявам го! Поздрави от мен и хубав ден!


Re: Накрая
от Rodenavlotos на 11.04.2014 @ 12:27:46
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Никола, приятелю! Сигурна бях, че ще го оцениш, защото знаеш цената на щастието. Поздрави и усмихнат ден!

]


Re: Накрая
от zebaitel на 11.04.2014 @ 00:17:55
(Профил | Изпрати бележка)
И ето, видях я луната – пустинна лисица,
самотна и рижа, прекрасна, на огън подобна...

Стихът ти е пълен с изкушаващи образи, Светле! И е много красив, с изключителен финал!

Поздравления!


Re: Накрая
от Rodenavlotos на 11.04.2014 @ 07:44:35
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за тези чудесни думички, мила Живе! Удоволствие и чест за мен са. Прегръдки!

]


Re: Накрая
от ZAGORA на 10.04.2014 @ 23:20:37
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей лотосова рожбичке!Щастието и любовта са емоции,които одухотворяват живота.Наистина без тях светът е пустиня.Но първо трябва да преживееш отсъствието им,за да ги откриеш и познаеш.Една огряла Луна като символ на красотата,романтиката и бляновете може да "пренареди"духа и в него да покълне щастието.Стихотворението е майсторски написано,но особено ми повлияха последните два куплета.Поздравявам те сърдечно!


Re: Накрая
от Rodenavlotos на 10.04.2014 @ 23:28:45
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, мила. Чест за мен е, че хареса този стих. И ти си много преживяла, и много мъдрост натрупала. Щом можеш да изречеш думите-"Но първо трябва да преживееш отсъствието им,за да ги откриеш и познаеш".
Прегръдки!

]


Re: Накрая
от mpaloma на 10.04.2014 @ 22:49:26
(Профил | Изпрати бележка)
... много ми хареса, Светле...
.... едно неочаквано цвете, наречено щастие...
Няма по-красиво цвете от щастието!
Поздравления!


Re: Накрая
от Rodenavlotos на 10.04.2014 @ 23:33:23
(Профил | Изпрати бележка)
Дали в образа на цвете, или на птичка- то се появява толкова рядко, че трябва да се погрижим за него, за да го запазим за по-дълго време. Благодаря ти, Петя! Прегръдки!

]


Re: Накрая
от missana на 10.04.2014 @ 21:06:31
(Профил | Изпрати бележка)
Неочакван оптимистичен финал бе за мен краят на това стихотворение, в което всичко бе застлано първоначалто с траурна пътека през пустинята,
водеща към храма на луната. Но луната преобърна всичко и това ми доказва хипотезата, че Родена в лотос има силно изявена ин-страна.

Перфектна образност и повествование с изящни поетични средства бележат този текст.

Поздравление за теб, приятелко! Ти подобно на Христос, излезе от пустинята, възкръсвайки чрез една истинска феноменология!: Мисана


Re: Накрая
от Rodenavlotos на 10.04.2014 @ 21:15:55
(Профил | Изпрати бележка)
Не търси при мен предвидими неща, приятелю. :))) При мен горе долу всичко се случва обратно на нормалното. И любимият ми девиз дори е такъв: "Ти за къде си, защото аз съм за обратно":)))
Благодаря ти за този оригинален коментар. Поздрави!

]