автор: Lucky68

Юбава съм. Море съм красотна,
от герана ида, мокра кату котка!
На кобилица люлея два бели бакъра,
куконската стъпям ма ...сички са по къра.
Гиздосия съм си, китка нипулята...
ама чекам некой да ми напие водатъ.
Стъпям у паници, уж чи млогу бързам...
Един да съ пукажи, като кон гу връзвам!
Гледам ф расталака, нящу зе чи съ чИрнее-
мисля два юнака блеят, вейнат си пу мене.
И сърце ми притрепера- мигом запърполи.
Виждам нек’ва килимявка с ветеро съ бори.
Хукнах па да я спасевам, нъл съм дубрудушна,
килимявката подфана нек’ва вихрушка.
Мърчува си беши, ама къ да я пропущя -
гледам стъпки от копита, и рога надушвам!
Китката ми клюмна, гачи я слана попари
и бакърите съ люшкат, кой къдя си свари!
Викам:
-Спри сърце да лупаш, май съ ошашави!
Я, с кобилицата мятай, сичко ш’са оправи!
Мъжката замахнах здраво, като с чук в тезгяха.
Рога, копита и опашка към мене съ юрнаха!
Плюх си на петите, фуу- мокра, като миска!
Ф ‘оримака да съ тръшна, в миг ми съ прииска!
На среща ми Илена, цела приблиднела,
(пустата и хубост, в дън гора съ сврела).
Гледам я и тя трипери, също трепетлика-
дедо поп затрил козела, чи и два терлика!
Сафирясах съ набърже, кой ми зе акъля!
Мили Боже, тия мъже, сал крачоли мятат!
Я ила, Илено, с мене, там у ‘оримака,
тоо юнацити тъдява, само назе чакат!