автор: strega

тази късна гора изкривено прегънала пътя
ще убие деня
ще го стъпче под гнилата слама
тук небесното гущерче спи своя сън кръстопътен
или може би просто сънува… надежда за двама

и навярно дъждът от вселенския мир е предречен
тези двамата можеше… трябваше да сме ние…
но последният стих за любов като пън е насечен
и какво ни остава
освен в пепелта да го скрием

като дим през комина в нощта да го върнем
опърлен
да запалим цигара…
от вечност светът е пропушил
като стар пепелник върху нощното шкафче захвърлен
малък спомен за истинска обич до мен се е сгушил

тънък спомен
след който денят като свещ наранява
а животът остава да крета
подут и нажилен
даже златните надписи с времето позеленяват
в тази късна гора…
всеки път е жестоко безсилен