Отдавна съм простила всичко.
На всички! Вече нямам дългове.
Не плача от обида и очакване.
Не диря ни реванш, ни ресто.
Спокойно спя, дори сънувам.
Не съм кошмарна, но вълнувам.
Понякога нощта се изчервява,
а дните ми се будят потни..
Повярвах - любовта е чудо!
Тя не зависи никога от нищо.
Когато се нахрани с чувства,
когато с нежност се опие...
Очаква прошката да я целуне.
Ани Николова