автор: secret_rose

Такава красота...,
а окъснях.
Преметох късно слънчовите двори.
Пред къщи - прах -
задушен златен прах
затъкна и сайванта, и стобора;
тарабата пред кривия вратник
и рибешката баш, редена ниско
да отзове и сват, и калесник
от сватбите, пазарите,
огнищата...
Затули се обредният ми мрак.
Очи прикри, зад маранята стихна.
Преметох късно слънчевия злак
и в жълтите му ириси го плиснах;
порозовя - досущ гореща пещ
и синята прохлада на сърцето
в сандък от дребнодушие, горещ
стопи,
дордето връзваше ръцете ми.

И, ах... застена гайда,
залиня.
Небесните селения разтури
и бутна надградената луна
в нозете
на избелените мури.