| Никой не бива да знае тайната.
Не е нужно оръжие, за да я запазя,
нито да следя борсовия й курс.
Тя е тайна и трябва да си остане такава, независимо от чувствата ми към нея,
чувствата, с които връхлетя върху мен,
без да ме попита искам ли да й бъда сейф.
Бях ли длъжна да й дам пулса си?
Някои тайни са изтръгнати признания,
други те изтощават до смърт,
а трети са истински предсказания,
за чиито катаклизми ще чувстваш вина цял живот,
и точно тези не мога да ги разбера,
защото сърцето ми се къса от цената им.
Аз бих отблъснала такива,
бих ги извикала на целия свят, както Йона,
дори след това да се окажа лъжливото овчарче.
Всички искат да разберат тайната.
Убедена съм, че всеки си е изградил своя представа за нея.
За някои тя е красавицата от списанието,
за други е грозната старица с коса,
за трети е дълго търсеният ключ към успеха,
а мен тя ме натъжава,
макар все повече да ми подхожда.
Толкова, че става и ляга с мен,
бърка се в работите ми,
измъчва ме с пробождащи въпроси,
И никой не може да ми помогне.
Иначе ще остане ли тайна?
Ако реша да я пазя цял живот
и като бедуин да я следвам,
през каквито и пустини да минава,
мокра, раздърпана и сплъстена,
прикована за нея, или легнала
на килимчето пред нея,
с рани на ръцете и краката,
на нейно разположение и в най-късния час,
даваща всичко от себе си,
няма да е заради одобрението й.
Но когато стоя на пост в нейния Лувър,
докато правя сандвичи на мъжете у дома,
приготвям домати за зимата
и купувам мед, за да не ми горчи вкусът й,
мога да видя, макар светкавиците да са забранени
и телефонен звън тук да не достига,
че в тъмните й коридори и огромни зали
едно нещо особено ме учудва:
портретите на толкова нейни пазители,
предпочели да умрат, отколкото да я кажат.
И вече не се питам, защо ми е да се сприятелявам с нея,
да търся позволението й за всичко,
да я пазя, когато никой друг не иска.
Вече не съм начинаеща и се държа добре,
никой не може да я види зад маската ми,
никой не може да я обиди зад думите ми,
никой не може да я изпревари,
преди тя сама да се появи на бял свят.
Вложих всичко от себе си в тази роля.
И понеже не мога вече друго да върша,
ще я пазя с цената на живота си.
Не ме питайте за нея! Аз съм тайната.
| Сродни връзки» Повече за Поезия
» Материали от Dimi
Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 10
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Тайната" | Вход | 17 коментара (37 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Тайната от zebaitel на 11.04.2014 @ 08:37:58 (Профил | Изпрати бележка) | Интересно ми беше да прочета, Пазителко на тайната! |
Re: Тайната от angar на 15.04.2014 @ 21:13:56 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | "Който каже, че крие някаква тайна, той вече наполовина я е разкрил."
И аз очаквах, че на края на стихотворението ще я разкриеш. Но ти не я разкри. Защо?
Има две вероятности: или че и сама не я знаеш, или че е нещо срамно за разкриване. А още по-вероятно - защото няма никаква тайна.
Близките ни ни виждат, разбират ни и много точно ни оценяват.
А ако има някаква тайна, разкрий ни я - много ни е любопитно. В какво я виждаш - тайната? |
Re: Тайната от missana на 08.04.2014 @ 16:16:25 (Профил | Изпрати бележка) | Тайната е в нас, но тя е и извън нас! Тайната е всеки от нас, но същевременно и не е никой от нас. Тя е като Дао - неуловима, неназовима. Гледаш я, но не я виждаш. Слушаш я, но не я чуваш. Форма на безформеното, която спохожда всичко съществуващо, но е несъществуваща. Ако беше на небето - птиците щяха да долетят до нея. Ако беше под водата - рибите щяха да доплуван до нея. Ако беше вътре в нас, щяхме да медитираме и да я познаем. Тя е по-близо от дъха ни, но ни се изплъзва. И така ще бъде до края!
Поздравление за тази хубава ода за Тайната Дими! Разчувства ме.
Най-сърдечен поздрав от мен!:Мисана |
Re: Тайната от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 08.04.2014 @ 18:03:40 (Профил | Изпрати бележка) | На 03.04.2014 г. тук публикувах афоризма си "Жената-тайна може да се превърне в истински капан"...:)))
Щастие и успехи! |
Re: Тайната от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 08.04.2014 @ 18:03:51 (Профил | Изпрати бележка) | На 03.04.2014 г. тук публикувах афоризма си "Жената-тайна може да се превърне в истински капан"...:)))
Щастие и успехи! |
Re: Тайната от Rodenavlotos на 08.04.2014 @ 19:04:26 (Профил | Изпрати бележка) | Ти ме накара да се замисля над една хипотеза, която обръща с главата надолу представите за света. Мисля си, че безкрайността не е обърната към небето. И че не в тази посока трябва да търсим връзката с Вселената. Че посоката е точно обратната- безкрайността е навътре в нас, пречупена през сетивата ни, че нашето съзнание всъщност изгражда реалността, в зависимост от това колко сетивата ни са изострени. Което означава, че ние самите сме вратата към вселената. Ако е така, то ние сме наистина Тайната, която няма как да бъде разгадана, нито от нас самите, нито от който и да е друг. Просто е сменен знакът- от плюс безкрайност, се е превърнало в минус безкрайност. :)))
Поздрави, Дими, за страхотния текст, който си сътворила. Свалям ти шапка. Много ми хареса! |
Re: Тайната от mariq-desislava на 08.04.2014 @ 19:35:00 (Профил | Изпрати бележка) | Когато узнаем всичко за себе си, дали би ни било интересно да живеем или просто това ще ни помогне да живеем по-добре? Тези въпроси възникнаха в мен след прочита. Въобще така смачкваш сивите читателски клетки, че те просто забравят къде се намират.:) |
Re: Тайната от Marta на 08.04.2014 @ 20:20:12 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Не питам.
Напомни ми едно любимо стихотворение, когато го чух за първи път бях като поразена.
...а ето и тайната на тайните, която никой не знае
(тя е и коренът на корените и
цветната пъпка на пъпките,
тя е и небето на небесата
за дървото
наречено живот, което расте по-високо
от онова, на което се надява душата и
онова, което умът може да скрие
а то е чудото, което възпира звездите
да не се слеят -
аз нося сърцето ти нося го вътре
в сърцето си
Е.Е.К.
нося сърцето ти с мен, нося го в моето сърце |
Re: Тайната от yoro на 08.04.2014 @ 21:01:06 (Профил | Изпрати бележка) | Разбирането на текстовете ти е голямо предизвикателство за мен, сигурно затова ми действат така магнетично...А тайните затова са тайни, за да не бъдат разгадавани, за нас, които гадаем над тях, или за другите, които само подозират. Иначе ще престанат да бъдат такива.
|
Re: Тайната от roza1 на 08.04.2014 @ 22:04:33 (Профил | Изпрати бележка) | Дими, тайните са толкова различни! Те са голяма отговорност.
Мисля, че майката знае най-много тайни и най-трудно ги носят.
Текстът както обикновено е многопластов и замислящ..
Поздрави! :)
|
Re: Тайната от apostola на 09.04.2014 @ 07:34:55 (Профил | Изпрати бележка) | Разбрах тайната ти и я харесах, Дими!
Оценявам то по достойнство!
Желая ти хубав ден! |
Re: Тайната от IGeorgieva на 09.04.2014 @ 12:45:23 (Профил | Изпрати бележка) | Дисекция на тайната! Много проникновено, Дими! Поздрави за това постижение! :) |
| |