автор: Solara

Понякога е неумела синевата -
протрито рошава до облачност.
Продран е листът ѝ до крясък от
мимолетно стрелнали се гарвани.
Две устни сепнати - изпуснат фас.
Миг невнимание улучва в сърцето.
Подухване разлиства плам (не плач),
докато нажежи я без остатък.