автор: danubiusfish

Отдавна нощ е. Плътна и гореща,
листата тихо шумолят.
Полъхва вятър и отсреща
в тревата две светулчици летят!

Заспали са дълбоко всички птички,
насън проплаква сова от клонака,
почиват тружениците пчелички,
дори щурците скриха се в трънака.

Какъв ли сън сънуваш, роде беден,
дали надежда идва през нощта?
Събра ли силите за щурм пореден
или се примири със участта?

Отчаян си, не вижда се месия,
не идва, няма светлина!
И нощем мислиш - що за орисия,
с какво заслужил съм злочестина!

Отдавна нощ е. Тъмна и зловеща,
тревожна тишина в очакване стаена.
С какво ли утрото ще ни посрещне,
дали надеждата е победена?