автор: Breeze

Отдавна се научих
да не бързам.
Да чакам.
Страх от обвързване
във тъмни цветове
от теб трепти.
Притихнах. Сърцето укротих.
Ръцете си разтворих.
Помолих се на слънцето
лъчиста светлина
към теб да заструи.
И знам, че ако е записано
във хрониките на Акаша,
да бъдем заедно,
с взаимна обич
ако сме орисани,
тогава едно небе
не ще ни побере.