автор: PetarPJ

Предна част: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=170422

Първата глътка горчиво облиза устните, плъзна гъвкаво тяло по езика и слезе надолу към тъмната страна на душата.
Глътките се множаха и услаждаха, докато накрая загубиха вкус. Алкохолът пируваше във вените, притискаше кръвта до себе си в страстния танц на влюбени, целуваше сърцето, което развълнувано от ласката, удар след удар, го тласкаше до всеки край на познатия свят от тунели в човешкото същество. Празникът беше величествен, а танците бяха далеч от края си, когато пияният понечи да стане, което се оказа най-прекия път до пода. Подът не беше развълнуван от срещата, а напротив – посрещна главата му с цялата си твърдост и безчувствие, сякаш да му покаже, че е поредният, който се впуска във фалшива интимност с него.

Пред лицето на пияния бяха стъпили въпросително високите токчета на иначе елегантна дама, които поставяха под съмнение способността й да ходи, но отразяваха със завидна достоверност садистичния характер на същността й. Пияният се беше фокусирал над празнината между токчето и ходилото, през която му се стори, че го наблюдава една паднала на пода монета. Лакомо прехапал долната си устна, лежащият на пода се размърда и приближи главата си до монетата. Дали видя или му се искаше, реши че е намерил две евро, стисна монетата в ръка, усмихна се доволно и започна да се надига, за да се изправи, но изведнъж пространството около главата му внезапно се стесни. Дамата, чиято собственост бяха токчетата, почувства несигурност, огледа се бързо, наведе се леко напред, повдигна леко полата си и съзря ухилената физиономия на пияния между краката си.

- Перверзник! – извика тя – Разкарай се, разкарай се веднага! Махай се! Помогнете ми! – крещеше тя, докато удряше пияния с ръка по главата.

Пияният не чувстваше болка, но непрекъснатите удари загатваха, че е направил беля, затова стискайки монетата в ръката си, къде на два крака, къде на четири се втурна към вратата, където обаче вместо спасение, го сграбчиха огромните здрави ръце на охраната, които рязко увеличиха скоростта му на движение, удължиха значително полета му и направиха приземяването впечатляващо твърдо, докато го изхвърляха от бара.

- Ууутрре мммного сште болли... – промърмори пияният, заваляйки думите на всяка възможна сричка, докато търкаше главата си с ръка.

След като прекара известно време въргаляйки се по земята в търсене на монетата, която бе напуснала притежателя си по време на сблъсъка със земята, пияният се поизправи колкото можа и с намерение да се прибере се заклатушка към близкото кръстовище, убеден, че домът му е в една от четирите посоки. Светофарът мигаше предупредително в оранжево сякаш искаше да привлече вниманието на нощта.

В бара барманът събра с рутинирано движение чашите от бара, сграбчи пияните салфетки, удави ги в разлятия по бара алкохол и ги захвърли при другите боклуци на дъното на черния чувал.