Ти стройна и красива
разхождаш се в гората
като нимфа дива
изпънала снагата.
Ти казваше , че можеш
света да покориш,
пред нищо се не спираш
цвета да продължиш.
xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx
Веднъж сама в гората
вървеше си жената
и видя във тишината
насреща си мъжа.
Стоеше си във мрака
по някаква препаска
и дебнеше момата
да дойде със зората.
Ти казваше за него :
- Грозен , подивял е !
нищо той не може
на мен да ми предложи!?!
Говореше едно ,
а мислеше си друго...
незнаеше какво е
да заспиваш без него...
Усещаше го нощем
на близко до дървото
заспиваше той денем
на сянка под стъблото.
***********************
Ти казваше , че можеш
света да покориш,
а вече май не можеш
цвят да сътвориш.
Ти искаше отново
сама да продължиш
и пътя си наново
пак да определяш.
*********************
Вървеше във зората
навътре през гората
и стигна до потока
бълбукащ в тишината.
Изтъкана бе ноща
от синя светлина
ала напускаше сега
средната земя.
Слънчев лъч разкъса
здрачът- сив и мрачен
и зората се разплисна
в цялата долина !
Езерцето огледално-
стана на момента,
отрази брутално
ликът на ез'ента...
Погледна нимфата във него
засия то в самота
разкриващо жената
покварила гората.
Натъжи се ТИ тогава...
виновна бе с това,
че забави резултата
на избора свой .