автор: genab

Очаква ни пътечка над полето.
Един до друг.
Един за друг.
За нас потайно, в синева,
лъчи разпръсква горицвета.

Изпратихме със тебе търпеливо
студените годишни времена,
но днес глухарче вест донесе,
че чака ни нетърпеливо
разцъфналата в люляци гора.

Преливал, стичал се нектарът,
а слънцето , за жаждата ни
по ранина , от изгрев още,
бокали златни изковало.

О, тая дълга, тежка жажда!
Бял люляк сведе росни чашки
И ни удави в незабрава.