автор: 5kolio

^^^^^
Ние сме съдове, 29.VI. трябва
преплетени съдове да е било
Които спомнят си ненужните неща
Преиначаваме горещи спомени
И тлеем в гаснеща ръжда

Но пак се противим на истината
Която нагло наглава не иска да излезе
Със бледи устни, впити безразборно
В очакващите предани съблазни

Да можех непрекъснато да се вселявам
В спокойствието, инкрустирано на пода
Удавил бих се в страстната Амброзия
Удавил бих и жадната ú власт
А тънкото вратле - прекършил

Противен, лекомислен заговорнича
Отпивайки, опитвайки се нещо...
или някой да възпра
Уви, отвръща недвусмислено Съдбата,
Тук аз решавам, докато умра

Така ли, скитнице помазана
Единствено от палци вдъхновена
За теб все няма средни положения
Попитай приказните...
Старчета-Вълшебници