Да напръскаш носталгично битието
с позабравен сред праха парфюм.
Да лепиш разкъсан спомен.
Тази болка не намира друм.
Уморено спрял пред огледало,
амалгамно да разбъркаш дни.
Миналото вече причестено да
преглътнеш с няколко сълзи.
А не ти е нужен скептицизъм,
та дори живот преполовил.
Поизгубен си сред страховете,
суетата подръка повел.
Отпусни се в обятията щедри
на една вселенска тишина.
Там, където любовта ти свети,
прогорил си видима следа.