Три лалета сини сплетени в букет
дремят тъжни в жълтоока ваза ...
Русото момиче ги отряза
снощи, за да ги целуне за късмет.
То е влюбено! Учудено, че пак
кръстосва шпага с жадната настинка,
мечтаейки от своята градинка -
да има късче цветен полумрак.
Да може да го вижда, да го чува,
да го милва, да му заповяда,
и виновно да се изповяда,
че с ласките му иска да танцува.
Но нощта е кратка - идва пролетта,
конникът от изток се усмихва,
той на ъгъла стои, притихва,
омагьосан, ням, без ум - пред любовта...