автор: traveling_musician

Да бъда във свят без нерви и вени,
да мръзне зимната горест в забрава,
да светят по всички перони в червено
очите на чужди цветя изоставени,

да съм легнал на бряг, над който луната
въздиша в бедрата на палмите голи,
да чувам как бриза изсмуква през сламка
каймака на цялата жива природа,

да гледам как щедро морето налива
пясък във моя огромен часовник,
да съм безразличен, че локомотивите
на спрялото бързане още се молят,

означава, че нямам нужда от нищо
и вече с душата-лихвар сме начисто.