И ето ме,
скитница бедна.
С изранени до кръв
от острите камъни
по пътя към теб
боси нозе.
С подути, издраскани
голи ръце.
Така се опитах
да пазя очите
от хорските драки
и неспирни атаки.
Стоя пред вратата
и хлопам.
Прости ми.
Искам с теб да остана.
Отвори ми.