автор: Gerlan

Намерих нечия любов във храстите
привечер.
Изхвърляйки боклука.
Такава свита, зъзнеща с прокъсано
елече.
Попитах я? Какво Ти правиш тука?
Къде е твоят Господар? Две думи само
рече:
Не той, а неговата суета от славата,
навярно заслепен, от мене
се отрече.
Не съм самотна, просто ми е скучно.
Ти си добър! Ако, загубиш себе си
човече?
Ще ме поискаш ли, до себе си? Аз твоя
ще съм вечно!

22.11.04 г.