автор: lita

Ах, дете мое, мило,
защо си тъй унило?
Дей твоята усмивка,
в очите таз игривка?

Какво измъчва те дълбоко,
че изглеждаш тъй сирото?
Защо душата ти се мае,
а не пее и играе?

Дали е хлад или любовна мъка?
Дали пък нещо друго?
Слушай моята заръка -
ще се случи чудо!

Ако истински в душата,
ама истински го вярваш!
Когато пукне се зората,
в миг ще се зарадваш,

защото мило, мое
не зависи то какво е,
а дали сърцето разрешава
душата ти да покушава.

Теглилото дет го теглиш
ако ти сама залегнеш
над него само да се вайкаш
ще има веч да се разкайваш

Трябва с хъс да го притеглиш,
баш в очи да го погледнеш
и свирепо като мъж
да му викнеш „ Хайде чуш!”

Тъй жената си сама помага -
туй го знам от мойта баба -
с вяра от земята до небето,
извираща право от сърцето!