автор: ivalex

Плете мъглата палена, плете тъга.
Пътека има за оттатък, пътека под дъжда.
Не питай за къде е тя,
защо съм скръб, защо съм без душа.
Не питай ме какво ѝ сторих.
Аз тия порти преди век затворих.

Плете тъгата ми мъгли, въже плете.

Но ако ти на там погледнеш любопитен, млад.
Не ще намериш ни зид, ни бряг, ни слънчев град.
От другата страна е вечен мрак, вали със дни.
Боли и в мокрите слани сред ширнали треви,
вървя и падам, и творя мечти, деля от хляба
жена съм просто всякаква, но нивга слаба.

Помни, въже тъка. За затегна всяка мисъл в клуп.

Небето винаги e от гранитна плът, ала гори,
че изненадан се оглеждаш толкова личи.
Какво и да търсиш там, надежда не зови.
Чадър ти трябва от космическа програма.
Дано с него съумееш от мен да се опазиш.
Когато вържа на въжето всякоя звезда
и я обеся за измама, и за кражба на душа.

Там дето падат капки, от пламък не боли.

Отдавна потушени са подзведните пожари.
Една след друга небесните плеяди удуших.
Там лее просто дъжд, твърдта на буци се троши
на кални вади се оттича. Нека си върви.
Там никого на сила не държа, сега тръгни и ти
не се обръщай, но за мен мълчи. Такава няма,
и не я познаваш, с нея не пристъпи храма.

Пътеките са само начертания от босите нозе на любовта.

И да си бил звезда и да си бил блестял
навярно ангел да си паднал, цял си в кал.
Защото там вали с дни.
А аз седя и с две останали игли
плета наново от мъгла души
и ги продавам за сълзите ти.