автор: Pord

Беше любов!
Три месеца…
След нея
не съм отронен
тон от висша поезия,
стих от звездна симфония.

Колко човешка слабост
е да се върнеш в живота -
не по-голям от хляба
и сговорчив пред злото.

Бях едновременно долу
и горе -
и нямах точка.
Днес съм на мост.
Какво ли
ще стане,
ако не скоча?

Ала е здрава стомната,
щом разликата остава:
ти винаги ще ме помниш,
аз няма да те забравя.

Пак ме изпълва вяра
и си държа крилете:
щом нищо не се повтаря,
значи ще се потрети.