автор: Lorena

Светлините на града опръскват звездите с неон.
От прозорците на душата капе мрак,
вали на тежки парцали над осиротялата ми обич.
Зазиждам писъка на кокичета в очите си,
извайвам с глина мълчание,
което да натежи над устните ти.
После прохожда пламъка на надеждата,
удря те с птичи крила
и те докосва с моите зажаднели длани.
Грапавата ми кожа цъфти в ярки цветове
и те пари. Потъни в бездните на нашата зима
и ми дай онова доверие, което свети в тъмното.
...а аз все още тлея от допира на устни.