И аз съм от ония шантавите,
които са "навънка" по погрешка.
Във лудницата свършиха пижамите
и ни разпуснаха...(това беше смешка):)
И аз, вместО да стискам хляба
в една ръка, а в друга ножа,
поддавам се на тиха слабост
и драскам стихчета. До невъзможност.
Нормалните? Какво, какво за тях?
И сънищата им дори са скучни.
Един-единствен път нормална бях,
дано повторно да не ми се случи.