автор: prima

Всички цветя, които изпращам за теб, дарени от радост,
без аромат са, но пъстри и цветни, целунати.
Всички слънца и дъга все разтапят тъгата неканена,
а пък малките ангели, от небето усмихват се.
Бих нарисувала с пръти света си наравно до твоя,
бих нарушила световни закони,нечувани,
да се изгубя в косите ти, с очите си, устните
аромат на надежда да има в мечтите ми вкусен.

И така занапред да се реем в облаци пухени,
да посрещаме изгрева с любовта нарисувана,
щом дъждец завали, да се скриваме сгушени
под чадъра на обич или стряха от чувства,неучени.