автор: Dimi

Все още не бе опитвала, въпреки че приятелите й
отдавна ги познаваха до разцепване.
Стоеше до тоалетната, докато повръщаха
всяка седмица след дискотека.
Слънчев лъч не можеше да проникне
в гигантския контейнер-акула.
Това не бе нейната територия – полуголи тела,
басовите удари по сърцето й, опиати и деца,
които сякаш бяха сами на този свят.
Това бе тяхната крепост и клада.
Тя, тя се опитваше да бъде като тях,
но сърцето й всеки път прескачаше,
щом й предложеха тревата.

Тази нощ някой бе донесъл алкохол.
Окъпаха се в него. Тя пропусна своя ред.
Но бутилката отново дойде при нея.
Подаде я към следващия. В този миг силен трясък -
юмрукът на рожденика - разби илюзиите й по масата.
Тя се панира. Защо бе тук? Заради кого идваше всяка вечер?
Заради приятелката си,
която си пробиваше път до сърцето на компанията –
властния рожденик.
Тя се пазеше от алкохол. Баща й бе алкохолик.
Не искаше да обяснява.
На третия път поиска да отиде в тоалетна.
Но той й изкрещя в ухото да пие или няма да я пусне.
Разплака се. Пътят й бе затворен.
Някъде там бе вратата. Приятелката й я молеше да се подчини.
Трепереше като лист. Момчетата ръмжаха.
Рожденикът й подаде бутилката.
Не можеше да направи нищо.
Но когато повдигна леко,
момчето бързо й изля съдържанието.
Задави се, не можеше да си поеме дъх.
Не повярваха. Пуснаха я до тоалетна.
Беше два часът.
Само да излезе, никога повече нямаше да стъпи тук.
Но я чакаха нови изненади.
Те пушеха трева. И я гледаха със зорки очи.
Тя се бе изплашила. Отдавна бе изгубила усмивка.
И само огънят на цигарата я ориентираше къде бе.
Замая се от толкова отровен дим.
Пое цигарата и не пропусна вече реда си.
От тази нощ спомени не останаха.
Тя бе една от тях.